БългарскиEnglish * Контакти * Карта на сайта * RSS

Толерантна дискусия показа как представители на различните вероизповедания могат да съжителстват успешно

19.03.2009
Толерантна дискусия показа как представители на различните вероизповедания могат да съжителстват успешно  Проведе се конференция „ХРИСТИЯНСКАТА И МЮСЮЛМАНСКАТА КУЛТУРА НА БАЛКАНИТЕ"

В Шумен се проведе Регионална среща-дискусия «Християнската и мюсюлманската култура на Балканите», с акцент върху съжителството и съвременните предизвидкателства. Форумът беше организиран по проект на Комуникационна стратегия на Р България за ЕС, в изпълнение на Договор между Администрацията на МС и фондация „Етнопалитра". Основната цел на проекта беше: да се представят съжителството  и съвременните предизвикателства между двете култури и религии; да се информира обществото, институциите и медиите от необходимостта двете култури да се опознаят; да се потърси общото между двете религии, като ценности, морал и етика; да се провокира уважение към другите в тяхната идентичност и различност; заедно да бъдат обсъдени чувствителни за обществото теми и да се потърсят възможности за решаване на проблемите; да се преодолее безразличието срещу проявите на духовна омраза и нетърпимост; да се покажат позитивни практики на междурелигиозно сътрудничество и толерантност.

Участници в конференцията бяха: Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, Бирали Бирали - заместник-главен мюфтия на мюсюлманите в България, Мирослав Попов - заместник-председател на НССЕДВ към МС, Тодор Тодоров - Областен управител на Област Шумен, Живка Донева - зам.-кмет на Община Шумен, г-н Баки Хюсеинов - национален координатор на Декадата на ромското включване, доц. д-р Ибрахим Ялъмов, ректор на Висшия ислямски институт, протойерей Василий Шаган, Месут Мехмедов - районен мюфтия на Шумен,  гл. ас. д-р Клара Стаматова, СУ „Св. Климент Охридски", Богословски факултет, представители на духовенството от Варненска и Великопреславска епархия, от Районно мюфтийство - Шумен, Дирекция "Етнически и демографски въпроси" и Дирекция по вероизповеданията към МС, от Министерството на външните работи, студенти от Шуменски университет «Епископ Константин Преславски», Средно духовно училище - Шумен, общински съветници и общественици от региона.

Форумът беше открит с приветствия от митрополит Кирил, заместник-главния мюфтия Бирали Бирали,  Мирослав Попов и областният управител Тодор Тодоров.

Митрополит Кирил определи темата на конференцията като един от най-важните въпроси на днешния ден и пожела да има повече такива срещи. „Днес, когато вече можем спокойно да изразяваме своите религиозни убеждения, сме изправени пред въпроса как да съжителстваме заедно, - каза зам. гл. мюфтия Бирали Бирали. -  Нека преодолеем различията, давайки правото на другия да бъде различен. С нашата среща-диалог ще бъдем пример за обществото ни как хора от различни идеи могат да съжителстват заедно."

Заместник-председателят на НССЕДВ Мирослав Попов постави акцента върху изключителната важност на диалога, както и на уважението към етническата и религиозната идентичност на всеки. „Омразата не идва от самите религии, а от хората, които не ги интерпретират коректно"  - подчерта той. Областният управител Тодор Тодоров изтъкна факта, че в Шуменска област мирно съжителстват представители на различни религии и че районът е известен с модела си на етническа толерантност и диалог. Той поздрави митрополит Кирил за 20-годишнината от неговата интронизация и пожела на участниците „сериозна, честна и благословена дискусия".

В докладите на участниците и дискусията ясно се открои желанието на представителите на различните вероизповедания да съжителстват толерантно, да обменят мнения, да отстояват своите позиции, изслушвайки и уважавайки позициите на другите.

В изказването си за Българската православна църква като пазител на православните християнски ценности митрополит Кирил говори за извършеното през 20-те години на неговото духовно наставничество във Варненска и Великопреславска епархия: изградени 70 храма, църкви и манастири, в момента се строят още 30. В речта си митрополит Кирил подчерта свързващите хората от двете религии идеи и традиции - любов и почит към възрастните, семейството и държавата, уважение към традициите, общите места за поклонение и др. „Истински вярващият, независимо каква вяра изповядва, той обича ближния си." - подчерта Н. Преосвещенство. - Страхувам се от плоското разбиране на думата толерантност. Толерантността за мен е приемане на доброто и отхвърляне на блудкавото." Към осъзнаване на своята общочовешка същност призова митрополит Кирил.

Заместник-главният мюфтия Бирали Бирали представи темата „Ролята на мюсюлманите в междурелигиозния диалог" . От 7,6 млн. души в България около 13 % са мюсюлмани - 750 хиляди сунити и 50 хиляди шиити, 50 хиляди наброяват протестантите, 100 хиляди изповядват нетрадиционни вероизповедания, 3000 са евреите. Зам.главният мюфтия се обяви за диалог и общуване между тях, като подчерта, че толерантността не е свързана с религиите, а е личностно човешко качество. В изказването си той се спря също на някои примери от съвременния обществен живот - както положителни, така и факти на неприемане на „другите": оскверняването на гробове, храмове, паметни места, изпращането на петиции, ограничаващи правото на „други" да изучават и изповядват своята религия, изопачаване на правото на свобода на словото и т. н.

Участниците в конференцията разискваха темата за недостойните хулигански прояви и раздухването на ксенофобски настроения. „Нито християнството, нито мохамеданството са религии на омразата, - заяви М. Попов. - А прояви на нетолерантност и расизъм има във всяка страна - партиите, отстояващи подобна идеология, обикновено печелят 3-5 % на изборите." Той добави, че е проследил 5-6 инцидента, случили се в последно време, вследствие на което е стигнал до извода, че традиционно се игнорира факторът алкохол. М. Попов призова да не се допуска да избуяват латентните огнища на ксенофобията и нетолерантността. „Бидейки 8 години мюфтия на Плевен, се сблъсквах всяка година с подобни прояви на оскверняване на храмовете. - сподели Б. Бирали. - Обикновено извършителите бяха малолетни или непълнолетни и проявите им се третираха като хулигански - и това действително беше така."

Във фокуса на вниманието на дискутиращите беше поставена и раздухваната  напоследък теза за проникване на ислямския фундаментализъм у нас. В отговор на журналистически въпроси зам. главният мюфтия увери присъстващите на конференцията, че никой не може да проповядва в джамиите без разрешение на мюфтийството, т.е. тиражираните „новини" в публичното пространство за проповедници от други страни като Саудитска Арабия и т. н., които проповядвали ислямски фундаментализъм, обикновено са много атрактивни, но неверни. „Още по-малко един ислямски институт може да е място, където се готвят терористи. Ние като мюфтийство малко сме питани по тези въпроси. Освен това за престъпната страна следят други институции. А и в мюсюлманската религия думата „секта" в съдържателен план не се покрива със смисъла, който се влага в християнството: ние говорим за „направления", „школи" и др. в исляма." По повод на нападките в публичното пространство срещу мюсюлманските училища доц. д-р Ибрахим Ялъмов даде пример с Висшия ислямски институт, в който от 20 преподаватели 8 са етнически българи.  Протойерей Шаган също отхвърли актовете на агресия в съвременното ни общество, като едновременно с това изрази мнение, че за подобно отношение към исляма вина имаме всички ние - вина и един към друг, която трябва да си опростим.

В доклада си за „Европейската интеграция и културната идентичност на българските мюсюлмани" доц. Ялъмов разви тезата за формирането на етническата култура на мюсюлманите в България под влиянието и на българската, и на турската култура. Според него турците в България придобиват няколко идентичности (комплексна идентичност): гражданска българска нация, турска етническа принадлежност, европейска цивилизация. В доклада беше застъпена тезата за ценността на всяка култура и идентичност, която трябва да се съхранява и развива. Едновременно с това трябва да се търси диалогът между тях. Беше даден пример с изучаването на майчин език - турски, от 110 хиляди деца през първата година, когато е било разрешено изучаването му, и едва 17 хиляди през тази учебна година. И. Ялъмов изброи и принципни въпроси, които не се дискутират открито: определение за нация, сериозен научен анализ що е това интеграция, въпросът за диалога, който в голяма степен се „решава" в училище (но не е ясно доколко учебните планове стимулират процеса на възпитание в дух на толерантност и диалогичност между културите, етносите, религиите).

На дискусия бяха поставени и въпросите на религиозното обучение у нас.  Протойерей Василий Шаган представи проект на православното образование в България. Той разви идеята за задължително религиозно обучение в българските училища - изборът да е според волята на децата и родителите им. Според него религията е „единствената значима сфера, която е била изхвърлена от училище".  Той обвини държавата в недостатъчна ефективност и в „липса на воля у държавните мъже да се въведе религиозно образование". В изказването му беше подложен на критика и новият проект на Закон за образованието, в който „има повече поведение, отколкото друго" (в смисъл образование и духовно просвещение - бел.а.). Според него свободата трябва да се възпитава, тя не се унаследява. И че са пропуснати много поколения - и в училището, и в семейството има празноти в духовното знание. И често липсата на толерантност се крепи върху липсата на знание за другия.

Заместник-главният мюфтия Бирали представи мултимедийната презентация „Ислямското образование в България". Той приведе няколко цифри: в страната ни има Висш ислямски институт, създаден в София през 1998 г. (завършилите го досега наброяват 147 души), 3 средни общообразователни духовни училища (в Шумен, Момчилград и Русе), а също и няколко школи за хафъзи (в Мадан, Айтос и др.). В момента СИП Религия се изучава в 16 училища - от общо 297 ученика. Той подчерта, че броят на изучаващите религия в училище намалява всяка година (през 2005/6 г. СИП религия като свободно избираем предмет е била изучавана от около 5000 деца). Бирали подкрепи идеята за по-широко внедряване в училище на  религиозното образование.

Доц. Ялъмов добави, че обществото ни има потребност от високообразовани преподаватели по ислям. Според него е необходим нов модел на религиозно образование, в духа на мултикултурното и мултиетническо общество, което се формира в съвремието ни.

От своя страна Митрополит Кирил говори за необходимостта от образование и възпитание за всички вярващи. Българската православна църква според него се стреми да върши своите дела. Но че в крайна сметка всеки човек е създаден от бога свободен и от него самия зависи дали ще отхвърли злото и приеме доброто.

Мирослав Попов постави въпроса за гарантирането на действително свободния избор на младите хора за изучаване на религия.

Д-р Клара Стаматова представи темата „Публичността като място за среща на християнството и исляма в България". Тя аргументира тезата, че в основата на диалога трябва да стои уважението на съответната култура към другата - различната, както и уважението към човешката личност - „Ние, като сътворени от бога, сме равноценни."   В публичното пространство се е наложил отрицателен медиен образ на исляма. Много са наслоените предразсъдъци. На различни нива има разнопосочно отношение към мюсюлманите: на битово няма проблеми, на гражданско - повече като партньори, на доктринално ниво - отстъпки не могат да се правят, диалогът има свои граници. Обществото има нужда от образовани богослови - знанията за различните религии трябва да се преподават в дух на толерантност. Вероучението трябва да посочи смисъла, а не само знание да даде. Целта на образователната стратегия е отворената идентичност. Бяха идентифицирани и някои съвременни проблеми пред двете религии:  тенденции за религиозен синкретизъм (особено характерно за Америка);поява на нови религиозни движения; признание, че в известен смисъл духовният хляб на човечеството се носи и от другата религия.

Янко Йорданов от Министерството на външните работи  разказа за инициативата „Алианс на цивилизациите" като глобална мрежа от партньори - държави, неправителствени организации, кампании, университети, медии и т. н., обединени от голямата идея за преодоляване на поляризацията и насърчаване на диалога между различните култури. Беше обявено, че вторият годишен форум на Алианса ще бъде проведен на 6-7 април т. г. в Истанбул.

Мирослав Попов разви темата „Европейската държава и християнската и мюсюлманската култура". Той аргументира идеята, че България може да инвестира безценен опит как се постига съжителство между представителите на различните култури и религии. Според него страната ни има „щастливия път на диалога". Зам. председателят на НССЕДВ оцени и тона на дискусията като толерантен.

В модула на конференцията, посветен на темата „Християнската и мюсюлманската култура и медиите", бяха представени няколко предавания, свързани с религиозна култура: „Църквата и държавата" (по ВТК - автор и водещ Н. Петков); „Мюсюлманите между религия и съвременност" (по разградска кабелна ТВ - водещ Б. Бирали); Радио за християнска религия СИОН; „Етнопалитра" (Евроком - водещ П. Илиева; „Християнството" (ТВ „Европа" - водещ Р. Иванова).

Журналистически интерес беше проявен и към решението на съда в Страсбург относно разцеплението в БПЦ. Според Митрополит Кирил с това решение много се спекулира. Граждански съд не може да решава религиозен въпрос и затова говори за нарушаване на човешките права. Това разделение трябва да се премахне, но на основание на каноните. Всяко друго решение е вредно за обществото.

Заместник-главен мюфтия Бирали Бирали разви идеята, че трябва да се организират дискусии, представящи религиите такива, каквито са: „Искам да чуя от християните за християнската религия и за тях самите - а не някой друг да ги интерпретира". „Всеки от нас тук вярва, че неговата религия е правата. Въпреки това ние можем спокойно да изслушаме своя събеседник, да обуздаем гнева и страстта, идващи от егото, от дявола..."

Конференцията беше закрита от Митрополит Кирил, който определи дискусията като „доста продуктивна" и ефектът от нея - „голяма стъпка" в правилната посока. „Хубаво е да се извлекат съответните поуки. И с божията помощ да се опитаме да организираме много такива."

Всеки от участниците написа своето послание за толерантност в специално подготвената ръкописна Книга на толерантността.

Като естествен финал на конференцията прозвучаха думите на Апостол Павел: „Нека да търсим това, което служи за мир и взаимно назидание".

IMG_7795.JPG
*голям размер
IMG_7835.JPG
*голям размер
IMG_7755.JPG
*голям размер
IMG_7844.JPG
*голям размер
*голям размер
IMG_7856.JPG
*голям размер
IMG_7778.JPG
*голям размер

 

Начало | Контакти | Карта на сайта | Условия за ползване | Вход в системата
Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси
© 2006, Всички права запазени