“Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.”, Конституция на Република България, чл. 6, ал. 1
“Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.”, Конституция на Република България, чл. 6, ал. 2
В Република България всяко лице, принадлежащо към етническо, религиозно или езиково малцинство, има правото да избере дали да бъде третирано като принадлежащо към дадено малцинство или не, без от това да произтичат каквито и да било неблагоприятни последици.Това право намира своята реализация при преброяванията на населението, при които всеки доброволно посочва своята етническа принадлежност, майчин език и вероизповедание, а ако желае - може и да не направи това.
Статистическите данни, включени в настоящата кратка справка, са от резултатите от Преброяването на населението и жилищния фонд 2011 г.
Лицата, отговорили на доброволния въпрос за етническа принадлежност по време на преброяването на населението и жилищния фонд в Република България, проведено през 2011 г. са 6 680 980. Трябва да се има предвид, че около 9% от преброените лица не са дали никакъв отговор на този въпрос; подобен е случаят и с въпросите за майчин език (около 10%) и вероизповедание (около 22%).
Според последното преброяване като българи са се определили 5 664 624 души при общо население 7 364 570 души. Българите съставляват близо 77 на сто от населението на България. От тях 4 240 422 души са посочили, че са източноправославни християни, 43 985 - че са католици, 36 613 - че са протестанти, 67 350 - че са мюсюлмани.
За 5 571 049 души, от самоопределилите се като българи, майчин език е българският.
Официалният език в Република България е българският.
Етнически малцинствени общности:
Българските земи се намират в регион, граничен за две световни религии - християнството и исляма. Миграционната динамика, предизвикана от перманентните преселения на народите, не е стихвала тук през различните исторически епохи. Някои от тези народи се заселват временно или трайно на територията на България. Това обяснява наличието в страната на множество традиционни етнически и езикови малцинства, както и на различни религиозни общности.
В България исторически са се формирали няколко типа малцинствени общности:
Традиционни (формирани до 1878 г.) етнически малцинства в България:
Турци
Отделни тюркски племена (юруци) от селджукските турци се заселват по българските земи през ХІV век, а по време на османското присъствие на Балканите градските центрове постепенно са колонизирани от турци, преминали от Анадола. След възстановяването на българската държава голяма част от турците се изселват от днешната територия на България на няколко вълни.
По данни от Преброяването на населението и жилищния фонд през 2011 г. броят на самоопределилите се като турци е 588 318 души.
Според експертни оценки, сред самоопределилите се като турци има значителен брой роми, говорещи на турски език, и българи мюсюлмани, които не използват в домашна среда турския език.
Турците населяват компактно основно четири географски области - Източните Родопи, Източна Стара планина с Предбалкана, Лудогорието и Добруджа. Техни общности има и в големите градски центрове (София, Русе, Варна, Шумен, Хасково, Кърджали и пр.), както и в някои по-малки градове (напр. Никопол). Преобладаващата част от тях изповядват исляма (444 434 души), но има и такива, които са посочили, че са християни - източноправославни, католици, протестанти. От определилите се за турци 564 858 души са посочили турския за майчин език, 18 975 души - за майчин са посочили българския език.
Роми
Първите сведения за поява на по-значителни групи на Балканите са от ХІІІ - ХІV век, като впоследствие се заселват в българските земи на няколко вълни. Те се подразделят на множество общности и групи, според страната, която са населявали преди идването си, според религията и езика им, занаятите, с които се занимават и др.
По данни от Преброяването на населението и жилищния фонд през 2011 г. като роми са се самоопределили 325 343 души.
Продължава тенденцията част от хората, които околното население назовава като „роми" или „цигани" да се самоопределят като българи, турци, румънци и др., което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава.
Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области. Най-голям е делът им в област Монтана - 12.7% и Сливен - 11.8%., следвани от Добрич - 8.8%, Ямбол - 8.5% при общо за страната 4.9%. Около половината (55.4%) от самоопределилите се като роми живеят в градовете.
272 710 души, определили се като роми, са посочили, че майчиният им език е ромски, 24 033 души - български и 21 440 души - турски език.
Те са се разпръснали из цялата страна (само в Родопите тяхното присъствие е по-ограничено), като в повечето райони са най-многобройното етническо малцинство. Изповядват източноправославното християнство (84 867 души) и исляма (42 204 души), а напоследък сред тях се увеличават и последователите на протестантските деноминации (23 289 души).
Руснаци
Първите руски поселения са от т. нар. староверци, избягали от Русия по време на църковните реформи през ХVІІ - ХVІІІ век. Техните наследници се назовават липовани и повечето от тях обитават две села във Варненско и Силистренско. Втора голяма вълна от руснаци идва по време на гражданската война, водена в Съветска Русия през 1918 - 1921 година. Белоемигрантите са разпръснати из големите градове. Третата вълна се състои от руснаци, които след 1945 г. сключват смесени бракове с български граждани. Броят на руснаците към 2011 г. е 9 978 души. Те са източноправославни. Майчиният език на по-голямата част от тях (9 556 души ) е руският.
Арменци
Преобладаващата част от арменците идват в България след откъсването й от Османската империя, поради преследването им от османските власти. По данни от преброяването през 1946 г. наброяват 21 637 души. По-късно много от тях се изселват в Западна Европа, Северна Америка и Съветска Армения. У нас живеят в големите градски центрове София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе. Според данните от преброяването на населението през 2011 г. броят на самоопределилите се като арменци в България е 6 552 души. От тях: 1 649 души са посочили, че принадлежат към Арменската Апостолическа Православна Църква (Арменското Апостолическо Православно вероизповедание), а 3 823 души - че по вероизповедание са източноправославни; 5 235 души са посочили за свой майчин език арменския език.
Власи
Романизирано местно население, което говори на румънски език (влашкият говор е архаичен диалект в румънския език), спадащ към романските езици. Подразделят се на: власи локализирани по крайбрежието на река Дунав, компактно в района между Видин и долното течение на пограничната река Тимок и райони по поречието на р. Дунав до Свищов (но и в северозападната част на страната, района на Русе, Плевен, Търново, Силистра); армъни (аромъни, куцовласи, цинцари), дошли от района на планината Грамос и Корчанското поле през ХVІІІ - ХІХ век. Вероятно произхождат от автохтонното население на Балканите, населяващо полуострова отпреди Великото преселение на народите. Срещат се в Пещера, Велинград и околностите им, Дупница и др. Власите и армъните са източноправославни.
Данните от преброяването от 2011 г. показват, че общата численост на самоопределящите се като власи е 3 684 души. В Източна България се набелязва значителното присъствие на граждани, идентифициращи се като власи, преминали в миналото от Влахия (по-късно Румъния) на юг от река Дунав и разселили се по българските земи.
Според данните от Преброяването от 2011г., самоопределили се с майчин влашки език у нас са 1 462 български граждани, а с румънски - 1 964. 891 души, са се самоопределили като румънци, а 107 - като армъни (аромъни).
Каракачани
Номади, разселили се из Балканския полуостров от праобиталищата им в Епир и планината Пинд. Уседнали след преобразуванията в селскостопанския сектор през 50-те години на миналия век в районите на Сливен, Котел, Казанлък, Самоков, Дупница, Берковица, Враца и др.; Вероизповеданието им е източноправославно християнство. Според данните от Преброяването от 2011 г. наброяват 2 556 души. Повече за произхода на каракачаните може да намерите на http://www.karakachani.com/bg/karakachanite/istoria-etnos.html
Гърци
Заселили са се през античността по Черноморското крайбрежие, а също така са и потомци на елинизирано местно население. През 1900 г. в България е имало 33 650 гърци. След Балканските войни числеността им още нараства, но в резултат на размяната на население с Гърция след Първата световна война мнозинството от тях се изселват. Днес се срещат в Пловдив, Асеновград и някои селища по брега на Черно море - Несебър, Созопол и др. Според Преброяването от 2011 г. у нас има 1 379 гърци. Източноправославни са 1 171 от тях. Говорят на гръцки език.
Татари
Преселени са в българските земи през ХІХ век от района на Кримското ханство. Много от тях имат смесени бракове с турци и се определят като такива, поради което за един век намаляват десет пъти - от 17 942 души през 1905 г., до 1 120 души през 2011 г. Изповядват исляма. Майчиният им език е татарски, ползват и турски език.
Евреи
Заселили се на Балканите още от античността, но основният масив пристига след прогонването на сефарадските евреи от Испания през 1492 г. След освобождението на България от османско владичество се заселват и евреи от Централна Европа - ашкенази. След Втората световна война повечето се изселват в държавата Израел. През 1946 г. броят им е 44 209 души. През 2011 г. 1 162 души са се самоопределили за евреи. Изповядват предимно юдаизма - 586 души. Майчиният им език е български (897 души) и еврейски (120 души).
Малобройни (под 1 000 души) традиционни етнически малцинства:
сърби - 313 души (предимно имигранти); черкези - 834 души (заселени в българските земи през 60-те години на ХІХ, но по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г., когато са около 200 хиляди души, са принудени да се изселят); албанци - 220 души (към 1946 г. е имало две албански села в Ивайловградско) и др.
Езикови малцинства:
гагаузи - българи, говорещи в домашна среда на тюркски език, ала запазили чрез фолклора връзката си с българския език. През ХVІІІ и ХІХ век преобладаващата част от тях се преселват в южната част на Бесарабия. В съвременната епоха населяват предимно Молдова, където имат своя автономна република. Българската администрация признава българския произход на гагаузите от бившите съветски републики и им предоставя българско гражданство, ако заявят, че се самоопределят като българи. В рамките на България повечето гагаузи се идентифицират като българи. Селищата им са предимно в най-крайните североизточни райони - Варненско, Балчишко. През 1900 г. са били 5 501 души, а през 2011 г. като гагаузи са се самоопределили 40 души.
Имигрантски общности, формирани след 1878 г.:
украинци - 1 789 души, поляци - 484, виетнамци - 311, китайци - 313, немци- 216, чехи - 205 души и др.
Религиозни общности:
В България вероизповеданията са свободни и равноправни, а религиозните институции са отделени от държавата. У нас има 126 регистрирани вероизповедания - данни към м. ноември 2013 г. Според Конституцията източноправославното вероизповедание е традиционно за страната. Основните религиозни общности към 2011 г. са: източноправославни християни - 4 374 135 души; християни католици - 48 945; християни протестанти - 64 476; Арменско апостолическо православно - 1 715; мюсюлмани - 577 139 души, от които повечето са сунити - 546 004, а алиани (шиити), наричани още казълбаши, са 27 407 души; Израилтяните са 706 души.
